Снимки
Галерия | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
     Галерия 8 - 2007: Екскурзия до САЩ


[Чикаго 2007]
И така, през 2007 г. аз успях да получа туристическа виза за САЩ. Основната ми дестинация беше Чикаго, където живее моята сестра Били, заедно с нейното семейство.
Всъщност трябваше да дойда три месеца по-рано, за да присъствам и на сватбата на братовчед ми, но не можах.
Но по-добре късно, отколкото никога, нали? Пристигнах в началото на Септември.
Това е най-първата ми снимка в Чикаго, при реката, под Сиърс Тауър.

[Чикаго 2007]
311 Саут Уакър Драйв за мен остана най-красивият небостъргач - както отвън, така и отвътре. Той се намира точно до Сиърс Тауър и е около два пъти по-нисък, но когато застанеш межту двете кули и погледнеш нагоре, те изглеждат еднакво високи.

[Чикаго 2007]
Една от новите атракции на Чикаго е Милениум Парк. В него има открита сцена за концерти, две кули-водопади с прожектирани върху тях лица на хора и голямо огледално бобче, в което се оглежда градът.

[Чикаго 2007]
Съвсем близо до Милениум Парк е Бъкингамският фонтан - една от най-известните забележителности на Чикаго. След залез фонтанът се осветява в различни цветове, под звуците на музика.

[Кливланд 2007]
Но Чикаго беше само един от четирите града, които посетих по време на едномесечния си престой в САЩ. На тази снимка съм с братовчед ми Атанас в Кливланд, където той живее и работи, заедно със съпругата си Фон Мари. Пристигнах точно на рождения му ден и на тази снимка сме в една пивоварна и опитваме седем вида бира.

[Ниагара 2007]
На втория ден от престоя си в Кливланд отидохме до Ниагара. Пътят беше четири часа в едната посока, но си заслужаваше. Това беше едно от най-красивите места, които някога съм посещавал и едва ли бих могъл да го опиша по-добре от Алеко Константинов. Времето ни беше мрачно и на 2-3 пъти ни валя слаб дъжд, но това не беше причина да не си изкараме чудесно.

[Ниагара 2007]
До колкото разбрах водопадът работи на 30% от мощността си. Водата пада с огромна сила и трябва да бъде "укротявана", за да не разруши бързо бреговете. И без това водопадът се движи доста бързо към Канада.
Все пак не съм проверявал тази информация.

[Ниагара 2007]
Това е на корабчето Maid of the Mist (Девата на мъглата), което ни откара почти до самия водопад. По принцип по това време на годината то вече не се движи, но времето е доста топло за сезона, така че то все още работеше.

[Кливланд 2007]
От Ниагара се прибрахме към 22:30. Направих няколко нощни снимки на Кливланд. Това е Залата на славата на Рок енд Рола, която ми предстоеше да посетя скоро.

[Кливланд 2007]
За съжаление в музея на Рок енд Рола не е позволено да се снима.
Вътре има изложби на различни групи и музиканти, като на мен най-много ми харесаха тези на Бийтълс, Куин, Елвис, Ролинг Стоунс и Пинк Флойд. Включваха оригинални тексове, китари, сценични костюми и още много неща от различни периоди на музикантите. Кътчето на Пинк Флойд съдържаше тухли от стената от концерта на Роджър Уотърс в Берлин през 1990 г.

[Кливланд 2007]
За Кливланд мога да кажа, че е малък и приятен град, макар че чувам хората да се оплакват от живота в него. Все пак аз казвам мнението си на посетител. Градът изглежда спокоен и някак мързелив.
На тази снимка съм до една подводница - рекордьор на САЩ по брой потопени вражески кораби.

[Бостън 2007]
Следващата ми спирка беше Бостън.
Това, по общо мнение, е най-европейстият град в САЩ.
За да се разгледа центъра на Бостън е необходим един, най-много два, дни.

[Бостън 2007]
Това зад мен е Християнският научен център в Бостън. Намира се на един голям площад, на който в другия край има църква на Иисус Учения.
Може би тук е мястото да кажа, че на няколко пъти попадах на подобни църкви в различни градове в САЩ. Не съм се интересувал от тях, но името ми звучи доста странно. Науката и религията никога не са били приятели.

[Бостън 2007]
Една от най-красивите сгради в Бостън е църквата Тринити. Разположена точно до най-високия небостъргач в града (Джон Хенкок), тя се отразява в стъклата му по интересен начин.
В този ден пред църквата се снимаше филм.

[Бостън 2007]
Бънкър Хил. Това е мястото, на което се е провела единствената битка в Бостън за освобождение от английско влияние. Сега там има 67 метров монумент с малък музей.

[Бостън 2007]
И накрая една снимка от Кембридж, който се намира от северната страна на река Чарлз. Там се намират университетът Харвард и Масачузецкият технологичен институт.

[Ню Йорк 2007]
Ето ме вече в Ню Йорк. За Манхатън мога да кажа две основни неща. Първото е, че ориентирането там е изключително лесно, тъй като почти всички улици и булеварди са кръстени с номера. Второто е, че островът е огромен. Не, не по размери - навярно може да се прекоси пеша по дължина за половин ден - а по население. Страшно е да мислиш, че около теб има два пъти повече хора отколкото в собствената ти държава.
Първия от общо трите ми дни в Ню Йорк се чувствах несигурен.
Това зад мен е сградата на ООН.

[Ню Йорк 2007]
Всеки е виждал профила на Ню Йорк и знае как изглежда градът. Няма да се впускам в много обяснения - така, както не го правех до момента. Ще предавам само част от впечатленията си. Тук съм във фоайето на Емпайър Стейт Билдинг, която, след 11 Септември, отново е най-високата сграда в града. Чакането на опашката и проверките изнервят и се губи част от удоволствието.

[Ню Йорк 2007]
Гледката от върха обаче си заслужава. Дори си взех аудиогайд (нещото на врата ми). Беше почти залез и много от снимките не станаха хубави. Имаше много хора и едва успявах да си направя място за да гледам и снимам.

[Ню Йорк 2007]
Тайм Скуеър. Честно казано бях скептично настроен към него. Не очаквах да ме впечатли, но когато се озовах там след залез ми хареса. Всъщност там има предимно реклами. Бях точно когато хората приключваха работа и изведнъж около мен стана тройно по-населено.

[Ню Йорк 2007]
Една от задължителните дестинации в Ню Йорк е Островът на свободата. Но вероятно не са много онези, които могат да се похвалят, че точно там ги е валял силен дъжд. А ако не те завали, едва ли ще се сетиш да си вземеш дъждобран от там. Това зелено пончо изпълнява точно тази функция и честно казано много си го харесвам.

[Ню Йорк 2007]
Не е за вярване, но за два дни успях да обиколя всички набелязани обекти в Ню Йорк. Разбира се в това число не влизаха музеи. За тях не ми стигна времето, а аз съм способен да прекарам много време в хубав музей.
Бруклинският мост беше една от последните ми спирки.

[Ню Йорк 2007]
Рокифелер център е интересно място. Не можах да се кача в обсерваторията, откъдето се вижда целия град, но и без това вече се бях качвал на Емпайър Стейт Билдинг. Предимството на Рокифелер обаче е, че от него се вижда Емпайър Стейт Билдинг.
Площадът около Рокифелер е доста пищен и дори кичозен. Има пилони с множество знамена, в това число и българското.
Момичето с мен е Здравка - приятелка от Ню Йорк, която, за съжаление, можах да видя за сравнително кратко.

[Чикаго 2007]
След десет дневна обиколка отново се върнах в Чикаго. Тук аз и двете ми племенници, Изабела и Ванеса, сме пред един от общо осемте Бахайски храма в целия свят.

[Чикаго 2007]
Това е най-стария съществуващ Бахайски храм в света. Всеки храм е с коренно различна архитектура от останалите. Бахайската религия приема всички световни религии и на колоната зад нас те са изобразени.

[Чикаго 2007]
В деня, в който посетих Бахайския храм, имах щастието да видя и нощното шоу на Бъкингамския фонтан. Беше красиво, но няма как да опиша сменящите се цветове на фона на класическата музика.

[Чикаго 2007]
Всъщност това беше единственият път, когато бях в града по тъмно. Бях виждал нощни снимки на Чикаго. Е, това, което видях тогава беше общо взето същото, но в реален размер и много по-въздействащо. За съжаление тази снимка не може да го предаде много добре.

[Чикаго 2007]
На тази снимка съм в Оук Парк - град в територията на Чикаго. Зад мен е родната къща на Ърнест Хемингуей. Макар че той е живял много малко там това не пречи къщата днес да бъде музей.

[Чикаго 2007]
В последния ден, в който слязох до града, се качих на върха на Сиърс Тауър. Това е третия по височина небостъргач в света, но в момента се строят нови (в Азия).
От върха разгледах и познах местата, на които бях ходил, а те не бяха малко. За някои от тях вече писах, но имаше още доста. Някой ден може да пусна още снимки, но няма да е сега.